Facebook

Как се разбира кога има грипна епидемия? Кои са критериите, които се следят?

доцент Ангел Кунчев грип бонус малус АЕЦ Козлодуй

На първо място се гледа броят на заболелите – за епидемия говорим когато е засегната по-голяма част от населението. Имаме действаща от години строга система на известяване на случаите на остри респираторни заболявания и грип, която работи през цялата година, но от 1 октомври към нея се добавя и редовно събиране на серумни проби от пациенти, които имат подобни оплаквания като те се изследват в Центъра по заразни и паразитни болести, за да знаем какво циркулира в страната – какви щамове има и дали става въпрос за грип или ковид и т.н. Така че се следят данните във всяка една област от избрани общопрактикуващи лекари (джипита), които докладват броя на случаите и наблюдаваме около 10% от населението и имаме доста точна представа за ситуацията със заболеваемостта. Към това се добавят резултатите от изследванията, отсъствията от училище и повикванията към Спешна помощ, посещенията при личните лекари и търсенето на лекарства в аптеките и се дава ясна представа каква е ситуацията.

Колко от тези случаи, които постъпват в Бърза помощ, са спешни както беше с епидемията от Ковид 19? Как да разберем кога да посетим лекар или да ни приемат в болница?

Пациентът лесно преценя, грипът идва от френски като название и идва от глагола „грабвам“. Той грабва пациентът и в рамките на часове се развива пълната клинична картина за разлика от другите респираторни инфекции. Няма съмнение дали е болен, тъй като общото състояние е силно засегнато. Той е много отпаднал с температура и главоболие и към това може да има кашлица, хрема и хрипове. Има хора, които ще изкарат грипа леко и на крака за 1-2 дни, има и такива, които ще се наложи да влязат в болница, за да се лекуват адекватно и да не се допуснат усложненията на грипа, които са бронхит, пневмония, менингит, които водят до сериозна заплаха за живота.

Каква е разликата между грип и коклюш или Covid 19?

Не е работа на пациента да се занимава с това да ги различава, а и е трудно. Той трябва навреме да се обърне към лекар ,където личните лекари ползват бързи антигенни тестове, които лесно могат да различат грипа от други респираторни заболявания като Ковид 19. За грипа има едно-две антивирусни лекарства, които ако се дадат в началото в първите 48 часа имат страхотен ефект и прекъсват заболяването. За съжаление това го няма при коронавирус и другите респираторни заболявания, но е важно за лечението да се знае за какво става въпрос. При всички заболявания ги има тези симптоми и пациентът трудно ще се ориентира. Има температура, главоболие и болки в мускулите и кашлица.

В какъв период преди грипната епидемия е добре да се ваксинираме. Ако се ваксинираме сега ще имаме ли шанс да избегнем епидемията от грип?

Ако сте във Варна има минимален шанс в Смолян вече не. Единственият критерий, който важи, е да има 21 дни от датата на ваксиниране преди среща с грипа, тъй като това е времето, в което достигаме максималния брой антитела, които би трябвало да не допуснат възникване на заболяването. При започваща епидемична вълна, особено в най-засегнатите региони, не съм сигурен, че хората ще имат това време от 21 дни и вероятно ще се срещнат с циркулиращия грип и ще развият заболяването. Ваксината няма как да навреди, но няма и да помогне и дори кара хората да си помислят, че от ваксината са развили заболяването, а това не е вярно, защото това не са живи ваксини и не могат да предизвикат заболяване. Интересът към ваксините против грип расте всяка година като тази година Министерството на здравеопазването закупи 308 000 дози и почти всички вече са използвани. Те са за безплатна имунизация за хората над 65 години – това е рисковата група и при тях усложненията са най-тежки. Този щам, който е основният причинител в момента AHN1 Виктория е включен във всички видове ваксини, така че всеки, който се е имунизирал, може да е сигурен в някаква степен, че е защитен. Не твърдя, че си правиш имунизация и 100 % няма да се разболееш, но и да се разболееш протичането на болестта е много по-леко. Нашата цел е да няма рискове за живота и тежки усложнения, а не дали ще го изкараш 3-4 дни на крака.

Доколко антибиотиците помагат срещу грип?

Изобщо не помагат – даже може да попречат! Ако по нещо се различава грипът от другите респираторни вируси е, че това е общо заболяване. Той засяга много органи и системи, а не само горни дихателни пътища – смъркане, кашлица и т.н. Затова и симптомите му са по-скоро общи и от тази гледна точка не е за подценяване и има потенциалът да предизвика усложнения. Ние го виждаме всяка година в края на февруари, март и през април. Увеличава се смъртната вълна особено при възрастните хора, които са прекарали грип. Има разлики между епидемиите през различните години и тяхното протичане. Някои са по-интензивни и засягат повече хора и са по-склонни към развитие на усложнения. Други са доста по-леки, а имахме и две години по време на пандемията когато изобщо нямаше грипна епидемия, защото Ковид 19 успя да изтика всички други вируси.

Каква е смъртността при грип?

Зависи от вида на епидемията – дали е интензивна или от по-слабите и какви са характеристиките на конкретния щам. При всички случаи при високите възрастови групи е по-голяма. При най-интензивните епидемии почиват около 2000 души! Това са предимно хора на възраст и с хронични заболявания. Те са най-рискови и за тях се стремим да осигурим безплатна ваксина.

Можем ли да кажем, че за грипната епидемия важат същите правила като при пандемия?

Всичко, което правихме, за да се справим с коронавирус е хубаво да се прави, за да се справим и с грипа и всички респираторни инфекции и детската шарка. Неслучайно 2020,2021 и 2022 г. почти всичко беше изчезнало, защото строгите и ограничителни мерки, които бяхме предприели (спиране на контактите между хората, ограничения за струпване на едно място и ходене на работа, носене на маски и дезинфекция и др.) до голяма степен елиминираха шанса от предаване на болестта и другите вирусни инфекции също изчезнаха. Сега вече се възстановяват от миналата пролет насам в това число варицела, скарлатина и какво ли още не. Даже и коклюш, но за щастие той в България е по-скоро изключение среща се рядко 10-15 случая годишно. Морбили изобщо нямаме, тъй като срещу тях има имунизация, но все още не е оптимален имунизационния обхват което е около 95 % от подлежащите на имунизация. Това гарантира, че не може да има епидемия, а само отделни случаи, ако някой внесе вирус както беше 2010 когато имахме тежка епидемия от морбили с 20 000 болни деца и 22 починали. В момента Румъния се пържи на същия огън където минаха 3500 случая заради нисък имунизационен обхват.

Какво се прави при обявяване на грипна епидемия?

Не мисля, че има нещо изненадващо от това, което е било и предни години през януари и февруари. Спираме дейността на женските консултации, изпълнението на имунизационния календар, свижданията в болниците и плановите операции. Всичко това с цел да няма струпване на болни и здрави. Логично е като си в болница да носиш маска или при личния си лекар. Това е мястото, където може да се срещнеш с вируса. Маската е ефективна, ако се носи от този, който е болен, а при здравия ефективността е по-ниска. Нека не влизаме в заблуждение – при въздушно-капковите инфекции никакви мерки не могат да спрат започваща епидемия. Даже и да въведем тези, които бяха по време на пандемията от коронавирус, а и никой и не иска да ги въведе, защото имат тежки последици за икономиката, пак няма да спрем грипната епидемия.

Защо се стигна тогава до тези мерки против Covid 19? Както се видя той отмина?

Всичко отминава въпросът е каква е цената, която се плаща. Не ми се влиза в тази тема, защото е доста обширна. Пандемията дойде в бурно от политическа гледна точка време за България с 5 избора за 2 години и смяна на екипите в МЗ и реакцията беше забавена. До момента са починали 37 000 души от Covid 19 можеше да са 100 000, но можеше да са и 20 000. Ако не вземеш никакви мерки естествено, че резултатът ще е по-лош. Няма как безкрайно да се прилагат мерките това също е ясно – освен заболеваемостта има и други компоненти, които се гледат – пострадаха туризмът и авиокомпаниите. Новите варианти на Омикрон в момента протичат по-леко и заобикалят имунитета и няма как ваксината да е максимално ефективна. Над 80 % от постъпилите в интензивни отделения са неваксинирани. Повече от ясен е ефектът от ваксината.

Оправдаха ли се мерките? И да очакваме ли подобни в бъдеше?

Зависи от вида на епидемията – ако засегне много хора и доведе до това, до което Covid 19, а именно да изгубим населението на малък областен град, то мерките си заслужават. Те са крайно неприятни и водят до тежки последици, но нашите мерки са далеч по-леки от тези в Гърция или Италия.

Какво се случва с ваксинирането против коронавирус?

Правят се между 150 и 200 имунизации дневно, но това е минимален процент за нашето население. Рискът се възприема по друг начин и заболяването не е толкова тежко. Хората не се плашат толкова много и естествено интересът към ваксинацията намалява. Ако се появи нов щам ще се увеличи и интересът, но тогава ще трябват нови ваксини, защото сегашните няма да вършат работа.

Как така изведнъж се появяват забравени болести като коклюш или морбили?

Единственото заразно заболяване, което е изчезнало от Земята, е вариолата. За съжаление след това с никоя друга болест не сме успели да се справим. Другата е полиомилита или иначе казано детският паралич, за която е поставена цел от СЗО да се справим с нея. Заради Афганистан и Нигерия това все още не може да се случи и тя е налице, а всички други заразни болести циркулират къде повече, къде по-малко. Така че внос винаги може да има – никога не може да се постигне 100% обхват с имунизация поради медицински противопоказания или, че част от децата не могат да ги намерят личните лекари. Част от родителите са уплашени или отлагат имунизациите, или издават фалшиви документи за ваксинация. Това винаги ще го има, въпросът е дали неимунизираните са 5 или 30 % както се оказа в Румъния. Техният обхват за морбили с втора доза е 65 %. Имахме лошия шанс да улучим тези две години пандемия във време, което беше политически бурно за България.

Има случаи на коклюш в Европа и по-конкретно във Великобритания, Франция и Белгия. Какво трябва да знаем за тази болест?

Тя е част от неприятните детски заболявания, които в миналото са се срещали често около 100 000 случая годишно. Отдавна за щастие не е така благодарение на това, че коклюша е част от имунизационния календар. При нас е изключение и то в по-високите възрастови групи. Децата, които са имунизирани, са предпазени. Преди години въведохме реимунизация в тийнейджърска възраст. В България сега случаите са малко, но в Европа има дифтерия, морбили и коклюш и може да се внесе у нас.

Какво трябва да знаем за продължителната кашлица и да не се развие бронхит.

Ако не се лекува навреме и правилно кашлицата става хронична и се задържа дълго време. Наистина най-често срещаните усложнения при деца и възрастни са бронхит и пневмония. И при двете е налице кашлица като в началото тя е суха, лаеща и дразнеща, ако се прибави бактериална инфекция става продължителна и влажна с отделяне на храчки и това е моментът да включим антибиотик.

Какво е положението с вътреболничните инфекции?

Пандемията от коронавирус доведе до това, че използването на антибиотици се увеличи значително. Дълги години бяхме в средата в Европа по развитие на антибактериална устойчивост тоест най-често срещаните бактерии доколко са резистентни към най-често срещаните антибиотици. След Covid 19 делим първите места с Полша, Гърция и Молдова. С въвеждането на електронни рецепти намаля ползването на антибиотици, но докато това се почувства и върху резистентността ще мине време, а и тази политика трябва да е непрекъсната. Болниците са консуматор на антибиотици и в извънболничната помощ, особено при лесен достъп до антибиотик. Ако всеки, който реши, отиде и си купи и почне да пие например. Антибиотик трябва да се пие толкова дълго, колкото е предписан, а не като се почувства по-добре на третия ден пациентът да спре да го пие. Или да пие антибиотик защото е намерил вкъщи една останала опаковка и да не го хвърля – това е вредно!

Кога трябва да се правят профилактични прегледи?

По инициатива на доцент Тонев, който беше председател на здравната комисия в предходния парламент, се разработва софтуерно т.нар. „профилактичен календар“. Нещо което на мен ми допадна като идея защото българинът мисли за здравето си чак като го загуби. Много трудно можеш да накараш някой да чака по опашки и да ходи при личен лекар и да си прави изследвания, ако всичко му е наред и няма симптоми. Обикновено като отидеш когато вече ти трябва вече е късно. Поради тази причина всички болести, които са предвидени в наредбите на МЗ и има възможност за тях да се направи профилактика, тази система ще напомня на хората със SMS, че трябва да се прегледат. Ще ни напомня не само веднъж, но ако не отидем още един, два пъти. Има идея да го обвържат с това, че ако за годината даден пациент е минал през профилактичните прегледи държавата ще му опрости една месечна вноска за здравни осигуровки. Или пък, ако не си минал прегледи ще има някаква тежест, трудно ми е да кажа още каква. Както е при застраховките на автомобилите – система „Бонус-малус“. Според мен това ще свърши работа! Софтуерът е почти завършен и ще трябва сериозна разяснителна кампания преди да бъде пуснат. Не да се чудят като получат SMS по телефона какво е това, а предварително да са наясно, че това е напомняме, че им се полага преглед при специалист. Има заболявания, които са широкоразпространени, като рак на шийката на матката например, рак на дебелото черво и белия дроб, които ако ги хванем навреме медицината доста успешно ги лекува, но ако сме стигнали до ниво метастази ясно е, че е късно.

Българинът е доста болен човек за съжаление.

Точно така е и навремето ме питаха защо смъртността от коронавирус е толкова висока, ами нека видим каква е тя от невралгични заболявания или инсулти и инфаркти. Ние сме на първите места в света по всички тези болести. Като това се дължи най-вече на лоша здравна и хранителна култура и ежедневен стрес, както и на замърсеният въздух в големите градове.

АЕЦ Козлодуй заведе иск за 500 000 лв. срещу медицинска сестра, работила в централата, която изнесе данни за фиктивни прегледи и нерегламентирана по нейните думи дейност на поликлиниката в атомната централа. Каза, че ви е сезирала и вас през годините. Какво показаха проверките?

Трудно е да се говори за фиктивни прегледи и да се докажат такива. Искам или не навлязох в темата, при нас има огромна папка с документи. Малко ми е трудно да приема, че 20 години работиш в една система и в тази поликлиника и в момента, в който те уволнят се сещаш, че е незаконно и са извършвани нередни дейности. Така е сметнала, че е правилно да направи и постъпи, ако има за какво разбира се. Само че основната атака беше за това, че там не може да има такава поликлиника, има вредности и не може да се допусне да има такава поликлиника, което абсолютно не е вярно. На площадката на АЕЦ Козлодуй радиационния фон е такъв, какъвто е от години и е по-нисък от доста места с естествена радиация в България по различни причини. Естествено, че може да има такава поликлиника, но по-скоро е въпрос на административни неуредици как да се регистрира тази здравна служба или поликлиника. Има разминавания в Закона за здравето след промените му, със Закона за лечебните заведения. Такава служба е необходима и може да работи спокойно там, но трябва да получи такава регистрация, че да няма съмнения в качествата й. Там ще продължат да работят същите хора със същата квалификация и същата дейност. Така че истината е по средата.

Открити ли са някакви нарушения до момента?

От гледна точка на проверките, които са направили РЗИ-Враца и Медицински одит няма нарушения в самата дейност, има в самата регистрация на това диагностично звено, което съществува повече от 20 години и си върши работата и то повече от добре! Въпросът е да му се намери място в системата на здравеопазването и какво точно да е то – дали медицински център или отделни кабинети с изнесени специалисти, но функцията му ще остане същата.

доцент Ангел Кунчев грип бонус малус АЕЦ Козлодуй

Категории: Лекари

0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *